Прекомерната майчина любов

“Майчината любов е блаженство и мир. Тя не се купува, няма нужда и да бъде заслужена. Когато я има, е благословия, но ако я няма – сякаш цялата красота е изчезнала от живота“. Ерих Фром!

Майчината любов е чиста, силна и всеотдайна! Тя е даваща и хранеща, лекуваща и спасяваща… Свята е! Възпявана е в песни, книги и филми.

Възможно ли е обаче майчината любов да има и такова свое проявление, което да вреди както на родителя, така и на детето? Да, когато е прекомерна, тя често поражда страдания!

Кога говорим за прекалено силна майчина любов? Тогава, когато любовта към децата е по-силна от любовта към себе си и към партньора.

Когато майката поставя на първо място детето, се нарушава естественото равновесие в семейството. Майчинството следва природните закони и закономерности, то е инстинкт. За разлика от животните, които хранят и закрилят своите малки до определено време, а след това ги отбиват и отделят от себе си, човекът е склонен да се грижи за децата си, дори когато и те вече са станали родители. При хората към инстинктите се добавят и новопридобити културни и социални модели. Тук е мястото да отбележа, че по нашите географски ширини това е много често наблюдавано социално поведение. Разпространено е схващането, че родителите са длъжни да полагат грижи за децата си, че трябва да им помагат през целия си живот и то на всяка цена, дори това да е непосилно за тях самите.

Освен утвърдените нагласи и традиции, има още много причини, поради които една майка (това се наблюдава предимно при жените) избира за детето си ролята на главен герой в семейството. Най-често факторите, определящи това майчино поведение, са следните:

• неосъзнат от майката смисъл на собствения живот;

• липса на пълноценна социална реализация;

• различни наследствени модели;

• неразбирателство с партньора, което води до изместване на фокуса на внимание към детето;

• вярването, че само и единствено чрез майчинството жената проявява и развива своята женственост…

Предозираната майчина любов към детето обаче често пъти е примесена и с чувство на гордост, егоизъм, собственическо чувство и желание за контрол. В дълбоката си същност тази „любов“ е фрустрираща, ограничаваща и изискваща от детето. Тя трудно би се определила като истинска и чиста любов.

Какви са последствията от прекомерното майчино чувство?

Твърде силното майчино чувство лишава детето от възможности за себеизразяване, ограничава личната му свобода, пречи за придобиването на житейски опит и за изграждането на зрели партньорски отношения. Много често на чисто енергийно ниво мощната привързаност на родителите не позволява на порасналото дете да си намери партньор в живота („мястото“ е заето от майката). И така синът или дъщерята влизат в ролите на „маминото момченце“ или „възрастната дъщеря“, които и на зряла възраст продължават да живеят с мама. Животът показва, че в подобни случаи прекомерно силната майчина любов възпрепятства хармоничното и пълноценно развитие на детето, тя го потиска и задушава емоционално.

Успешното личностно формиране на всеки човек може да стане по естествен път само при наличието на пълна свобода. А тя се постига след прекъсване на „пъпната връв между майка и дете“, т.е. след откъсването на детето от влиянието на майката и на рода. Това е най-важният етап от процеса на психическото развитие на личността. По време на него се извършва самоопределянето и себеосъзнаването като свободен човек, способен напълно самостоятелно да изгражда собствения си живот.

Само като създаваме и отглеждаме свои деца, ние можем да изпълним моралния си дълг към нашите родители.

Малък урок по родова история:

• За да имаме щастлив живот и за да предадем значими духовни ценности на децата ни, е добре да поставим себе си в центъра на нашия живот. Без да сме се погрижили за нас самите, няма да има какво да им дадем (в сила е максимата, че „може да дадеш само това, което притежаваш“).

• Любовта в семейната двойка е солидната основа на новия живот. От нея се появяват децата, т.е. второто място е за партньора. Връзката между партньорите обуславя създаването на сигурна и здравословна семейна среда – уютно и топло място, в което децата да могат да се развиват.

• На трето по значимост ниво е любовта към децата.

• Следва любовта към родителите, почитането на родовите корени – четвърто ниво.

• Пето – професионална реализация и работа в социума.

• Шесто – контакти с приятели, интереси и занимания.

Истинската сила на майчината любов се изразява в способността на майката да осигури пространство за успешното развитие на детето, да му дава криле, а не окови, да го дарява с щастие и свобода!

Смисълът да имаме деца е в това, да продължаваме да се развиваме и израстваме, да решаваме личните си проблеми и задачи, да даваме, но без да очакваме да получим нещо в замяна!