Модели на нехармонични партньорски взаимоотношения

Съществува вярването, че да срещнеш подходящия партньор, е въпрос на късмет, на шанс. В действителност това е работа на нашето подсъзнание, на вътрешното ни дете, което избира в кого да се влюбим на базата на изградените от него настройки за любов. Много често детето у нас се опитва чрез настоящите ни партньори да разреши конфликти от детството, свързани с единия или и с двамата родители.

Обикновено си мислим, че за трудностите в нашите връзки вина има партньорът: „той е виновен (тя е виновна) за…“. Склонни сме да търсим причините за собственото си нещастие в другия, но те почти никога не са у него. Те са наслоени във „филтъра“, който сме наследили или ние самите сме си създали за света. Изборът на партньорите, които привличаме в живота си, е предимно резултат от опитността, получена още в детството, както и от убежденията ни за противоположния пол, оформени на основата на личните ни преживявания. Партньорът ни е „огледало“, в което може да видим ясно травматичните и болезнените си опитности. И това именно ни дава възможност да се учим и да се развиваме.

Най-честите модели за непълноценни партньорски отношения са:                                                                                                

• Отношения от типа родител – дете

Съществуват два основни вида връзки в семейната система: между висшестоящ и нисшестоящ (каквито са отношенията между родители и деца) и между равни (отношения между партньори).

Дисфункционалните отношения в рожденото семейство могат да доведат до изграждане на партньорски връзки от рода на родител – дете. Това вероятно е един от най-честите модели на нездравословни отношения в рамките на двойката. В този случай единият от партньорите изпълнява родителските функции, а другият влиза в ролята на дете. Проблемът тук е в невъзможността на детето да носи отговорност, а така също и в свръхангажираността и в голямото превъзходство на другия партньор.

Често във връзките от позицията си на дете единият от партньорите се отнася към другия така, сякаш той (тя) трябва да се грижи за нея (него) и ако това не се случи, започва да се държи като обидено и разочаровано дете. По един или друг начин продължава да търси някого, който да се грижи за него, т.е. да изпълнява родителските функции. Възможно е динамиката да се определя от по-активния партньор и той да изземва отговорностите на другия.

Този модел се осъществява със съгласието и на двамата партньори и за да се анализира защо това е желано от всеки един от тях, е важно да се разгледат и осмислят взаимоотношенията, които тези партньори са имали с родителите си.

• Отношения жертва – агресор/спасител

Това е модел на нездравословни взаимоотношения и поведения, които двамата партньори често несъзнателно заемат. Ролите се сменят, но всеки запазва за себе си една, която му е по-присъща и по-комфортна. Това отново е свързано с детството, с личността и с усвоените умения за справяне.

Най-често в подобен тип взаимоотношения попадат хора, произхождащи от дисфункционални семейства, в които емоционалните потребности не са били задоволявани, имало е дефицит на родителски грижи, внимание или подкрепа, различен вид пристрастявания или насилие.

Зад ролята на спасител най-често се крие ниско самочувствие, което се повишава единствено чрез грижата за другия и чрез внушаване и засилване на неговата зависимост от чужда помощ.

Ролята на агресора е свързана с контрола в отношенията с другите, с възприемането на света като опасно място, в което се нуждаем от защита. Тук често се наблюдават отправяне на обвинения, стремеж към доминиране, желание за получаване на признание, прояви на превъзходство над другия. Засилва се убеждението, че другите са си заслужили агресията, с която ги заливаме.

Често жертвата успява да породи чувство на вина у агресора и това се оказва изгодно за нея. Доминират чувство на вина, самосъжаление, безпомощност и срам.

• Размяна на мъжката и женската роля

Колкото повече един мъж е свързан с мъжката енергия, а една жена – с женската, толкова по-голяма е полярността между тях и толкова по-силно е взаимното им привличане. Следователно и връзката между тях е по-здрава тъй като всеки може да даде на другия онова, което му липсва и от което се нуждае.

След като партньорите приемат различието между половете, те могат да му се наслаждават, вместо да се опитват да го унищожават. Разбира се, всеки от нас носи и мъжкото, и женското начало у себе си (Ин и Ян), но у мъжа преобладава повече мъжкото, а у жената – женското. Уважаването на тези различия води до взаимното им допълване и всеки от двамата партньори се превръща в нещо повече от просто „една половинка“.

Често пъти, когато ролите на мъжа и жената са непрекъснато разменяни, т.е. мъжът е повече с пасивната женска енергия, а жената – с активната мъжка енергия, се наблюдава дисбаланс в отношенията им.

Създаването на подобни нездравословни модели най-често е свързано с опитността, която сме придобили по време на първите ни житейски взаимоотношения, изградени на базата на обич, любов и емоционална близост. Става дума за отношенията ни с нашите родители. От тях се учим как да даваме и как да получаваме любов. Това първо наше изживяване слага дълбок отпечатък върху емоционалния ни живот и в зряла възраст.

Родителите винаги дават най-доброто, на което са способни и дори повече, отколкото те самите са получили от своите родители. Но отговорността за щастието ни и за изграждането на пълноценни отношения е наша.

Вдъхновяващи са мъдрите мисли на Ошо*:

„Веднъж сте били родени от родителите си, но по-важното раждане ви предстои. Трябва сами да си го позволите, да станете и майка, и баща на себе си.

_____________________

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­ (*) индийски духовен учител

Автор: Ина Валериева